7 oct 2020, 21:57

Бъдещето се подрежда

  Poesía
529 5 16

Спирам да питам, моля и чакам,

спирам да кътам надежда.

Близо съм вече да се отракам,

бъдещето се подрежда.

 

Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам.

Ти ще сумтиш, аз ще пея.

Твоята маска знак е за дарба,

и пред таланта немея.

 

Краят на филма не ме вълнува,

включвам на нова програма.

Въздух студен през люка нахлува,

тесен е бордът за двама.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ти хареса, Иржи🍁!
    Всяко зло за добро.
  • Това за мястото е добре да се осъзнае навреме, защото когато корабът се претовари, той потъва!...Добре си отразила тоя процес, усмихна ме това "отракване",Светличка!Хареса ми императивния тон "краят на филма не ме вълнува, включвам на нова програма!"
  • Ласкав коментар, Мария, с благодарност от мен-
    🌷🌷🌷
  • Категорично и безапелационно, по женски и с чудесна ритмичност!
    Браво, Светличка!👏🌹
  • Да, Наде, много добър съвет! Поздрав от мен!🌺

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...