7.10.2020 г., 21:57

Бъдещето се подрежда

526 5 16

Спирам да питам, моля и чакам,

спирам да кътам надежда.

Близо съм вече да се отракам,

бъдещето се подрежда.

 

Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам.

Ти ще сумтиш, аз ще пея.

Твоята маска знак е за дарба,

и пред таланта немея.

 

Краят на филма не ме вълнува,

включвам на нова програма.

Въздух студен през люка нахлува,

тесен е бордът за двама.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти хареса, Иржи🍁!
    Всяко зло за добро.
  • Това за мястото е добре да се осъзнае навреме, защото когато корабът се претовари, той потъва!...Добре си отразила тоя процес, усмихна ме това "отракване",Светличка!Хареса ми императивния тон "краят на филма не ме вълнува, включвам на нова програма!"
  • Ласкав коментар, Мария, с благодарност от мен-
    🌷🌷🌷
  • Категорично и безапелационно, по женски и с чудесна ритмичност!
    Браво, Светличка!👏🌹
  • Да, Наде, много добър съвет! Поздрав от мен!🌺

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....