Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари
под керемидени стрехи.
Далечен звън. Шумят с върхари
над нечии следи елхи.
Под сняг до пояс дворът дреме.
Пред прага вятърът скимти.
А вътре – топло. Жълто време –
две лампи, късен стих и ти.
https://www.youtube.com/watch?v=VF4MYt7Ke-0
https://www.youtube.com/watch?v=_Ub9OdP3uGA
© Мария Димитрова Все права защищены