11 nov 2022, 19:21

Спиритически танц на лунния лъч 

  Poesía
300 3 13

Не ме е страх от самотата –

не си ми липсвал досега.

Прозорец сочи ми вратата

с лъч трепкащ – сякаш на шега.

 

Тъмнеят белите дувари

под керемидени стрехи.

Далечен звън. Шумят с върхари

над нечии следи елхи.

 

Под сняг до пояс дворът дреме.

Пред прага вятърът скимти.

А вътре – топло. Жълто време –

две лампи, късен стих и ти.

 

https://www.youtube.com/watch?v=VF4MYt7Ke-0

https://www.youtube.com/watch?v=_Ub9OdP3uGA

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно.
  • Благодаря, подобно и на теб! И не ща да се ''развивам''. Имам си праг на възможностите - наричат го ''дарба''. Нямам сантименти към творчеството си и като се понатрупа - трия всичко. Забавлявам се докато съчинявам. Нищо сериозно.
  • Не, аз като казвам, че съм добър творец, го мисля, не се шегувам 😃 😃 😃 Виж, сега му е времето да спрем дотук. Всичко останало ще се превърне в спам. Благодаря ти за посещението и продължавай да пишеш, нищо, че не си добър творец 😃 😃 😃 Мисля, че си добър човек, с някои творчески попадения от време на време и имаш потенциал да се развиваш, а това е достатъчно. Понякога е достатъчно 😃 Понякога ти се иска да прочетеш и нещо по-стойностно. Ей така, за разнообразие. Приятен ден ти пожелавам!
  • Оууу... колко дълъг коментар си ми посветила... поласкан съм. И всичко което казваш е истина. Знам много добре, защо не коментират. И това не ми е никакъв кахър. Дори е добре. Но ти наистина ли не усети, че се шегувам?! Нима наистина реши, че се смятам за добър творец???!
  • По коментарна словоохотливост ме превъзхождаш, факт 😃 Струва ми се, че приемаш нещата твърде лично. А някои знаят за тази ти слабост и те провокират, предимно подмолно, така че само ти да ги разбереш. Другите, които не са в течение, се чудят защо реагираш толкова остро и се отдръпват постепенно. Освен това, казано честно, имаш и някои творчески трески за дялане. Не са толкова перфектни произведенията ти, че хората да ти прощават сърделивия нрав. Всички сме понякога Юпитер, понякога волът. На никого не му харесва да издевателстват над него под привидна любезност, но не това е начинът да се защитиш. Ако знаех какъв е, щях сама да си го приложа и щях да съм най-щастливият и четен автор 😃
  • И с мен не мойш са мери.
    Що мислиш липсват отзиви при мен, оценки...
    първо: няма толкоз висока оценка, че да ми сложат.
    второ: оставям читателя без думи.
    Майсторство!
  • Метроном, ка' щяло? Аз съм несъизмерима с нищо и с никого, само Виолетовата ми Пека Карамелла ван дер Моон може да ме превъзхожда, и то, защото има повече сонорни от моите и през половината време е мъж 😃 Не знаех, че са порязали Майстора, дано да са се аргументирали. Силвия, за какво усещане говориш? 😃 😃 😃 Никакви усещания тука няма! 😃 Шегувам се, предполагам какво имаш предвид – носталгия и очарование от отминалото безвъзвратно и опит да бъде преживяно и осъзнато, че може да бъде върнато само посредством творчеството. Поне това усещане се опитах да предам аз. Кой какво е почувствал, не мога да съм сигурна.
  • Зачетох се и неусетно ме превзе същото усещане. Хубаво стихотворение.
  • То това с оценките и хвалбите е друга работа.
    Вчера ми се мярна гледам и на Майстора някой беше сложил по-ниска оценка.
    Ти с Майстора ли ще се мериш?!
  • Ама моята не е такава, бе! Ако не я напояват достатъчно с похвали и високи оценки, няма да расне и да дава плод на преизпълнения поетически небосклон. А без нея същият този ще помръкне безвъзвратно 😃
  • Има такава поезия. Дето няма нужда от високи оценки и ръкопляскания... просто си е хубава.
  • Благодаря. Явно на някого обаче се е сторило несъвършено и ми е поставил по-ниска оценка 😃 А аз му търсих, търсих кусур и не видях за какво да си се самозаям 😃 😃 😃
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??