11.11.2022 г., 19:21

Спиритически танц на лунния лъч

522 3 13

Не ме е страх от самотата –

не си ми липсвал досега.

Прозорец сочи ми вратата

с лъч трепкащ – сякаш на шега.

 

Тъмнеят белите дувари

под керемидени стрехи.

Далечен звън. Шумят с върхари

над нечии следи елхи.

 

Под сняг до пояс дворът дреме.

Пред прага вятърът скимти.

А вътре – топло. Жълто време –

две лампи, късен стих и ти.

 

https://www.youtube.com/watch?v=VF4MYt7Ke-0

https://www.youtube.com/watch?v=_Ub9OdP3uGA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно.
  • Благодаря, подобно и на теб! И не ща да се ''развивам''. Имам си праг на възможностите - наричат го ''дарба''. Нямам сантименти към творчеството си и като се понатрупа - трия всичко. Забавлявам се докато съчинявам. Нищо сериозно.
  • Не, аз като казвам, че съм добър творец, го мисля, не се шегувам 😃 😃 😃 Виж, сега му е времето да спрем дотук. Всичко останало ще се превърне в спам. Благодаря ти за посещението и продължавай да пишеш, нищо, че не си добър творец 😃 😃 😃 Мисля, че си добър човек, с някои творчески попадения от време на време и имаш потенциал да се развиваш, а това е достатъчно. Понякога е достатъчно 😃 Понякога ти се иска да прочетеш и нещо по-стойностно. Ей така, за разнообразие. Приятен ден ти пожелавам!
  • Оууу... колко дълъг коментар си ми посветила... поласкан съм. И всичко което казваш е истина. Знам много добре, защо не коментират. И това не ми е никакъв кахър. Дори е добре. Но ти наистина ли не усети, че се шегувам?! Нима наистина реши, че се смятам за добър творец???!
  • По коментарна словоохотливост ме превъзхождаш, факт 😃 Струва ми се, че приемаш нещата твърде лично. А някои знаят за тази ти слабост и те провокират, предимно подмолно, така че само ти да ги разбереш. Другите, които не са в течение, се чудят защо реагираш толкова остро и се отдръпват постепенно. Освен това, казано честно, имаш и някои творчески трески за дялане. Не са толкова перфектни произведенията ти, че хората да ти прощават сърделивия нрав. Всички сме понякога Юпитер, понякога волът. На никого не му харесва да издевателстват над него под привидна любезност, но не това е начинът да се защитиш. Ако знаех какъв е, щях сама да си го приложа и щях да съм най-щастливият и четен автор 😃

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...