Nov 11, 2022, 7:21 PM

Спиритически танц на лунния лъч

  Poetry
524 3 13

Не ме е страх от самотата –

не си ми липсвал досега.

Прозорец сочи ми вратата

с лъч трепкащ – сякаш на шега.

 

Тъмнеят белите дувари

под керемидени стрехи.

Далечен звън. Шумят с върхари

над нечии следи елхи.

 

Под сняг до пояс дворът дреме.

Пред прага вятърът скимти.

А вътре – топло. Жълто време –

две лампи, късен стих и ти.

 

https://www.youtube.com/watch?v=VF4MYt7Ke-0

https://www.youtube.com/watch?v=_Ub9OdP3uGA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно.
  • Благодаря, подобно и на теб! И не ща да се ''развивам''. Имам си праг на възможностите - наричат го ''дарба''. Нямам сантименти към творчеството си и като се понатрупа - трия всичко. Забавлявам се докато съчинявам. Нищо сериозно.
  • Не, аз като казвам, че съм добър творец, го мисля, не се шегувам 😃 😃 😃 Виж, сега му е времето да спрем дотук. Всичко останало ще се превърне в спам. Благодаря ти за посещението и продължавай да пишеш, нищо, че не си добър творец 😃 😃 😃 Мисля, че си добър човек, с някои творчески попадения от време на време и имаш потенциал да се развиваш, а това е достатъчно. Понякога е достатъчно 😃 Понякога ти се иска да прочетеш и нещо по-стойностно. Ей така, за разнообразие. Приятен ден ти пожелавам!
  • Оууу... колко дълъг коментар си ми посветила... поласкан съм. И всичко което казваш е истина. Знам много добре, защо не коментират. И това не ми е никакъв кахър. Дори е добре. Но ти наистина ли не усети, че се шегувам?! Нима наистина реши, че се смятам за добър творец???!
  • По коментарна словоохотливост ме превъзхождаш, факт 😃 Струва ми се, че приемаш нещата твърде лично. А някои знаят за тази ти слабост и те провокират, предимно подмолно, така че само ти да ги разбереш. Другите, които не са в течение, се чудят защо реагираш толкова остро и се отдръпват постепенно. Освен това, казано честно, имаш и някои творчески трески за дялане. Не са толкова перфектни произведенията ти, че хората да ти прощават сърделивия нрав. Всички сме понякога Юпитер, понякога волът. На никого не му харесва да издевателстват над него под привидна любезност, но не това е начинът да се защитиш. Ако знаех какъв е, щях сама да си го приложа и щях да съм най-щастливият и четен автор 😃

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...