Nov 11, 2022, 7:21 PM

Спиритически танц на лунния лъч

  Poetry
527 3 13

Не ме е страх от самотата –

не си ми липсвал досега.

Прозорец сочи ми вратата

с лъч трепкащ – сякаш на шега.

 

Тъмнеят белите дувари

под керемидени стрехи.

Далечен звън. Шумят с върхари

над нечии следи елхи.

 

Под сняг до пояс дворът дреме.

Пред прага вятърът скимти.

А вътре – топло. Жълто време –

две лампи, късен стих и ти.

 

https://www.youtube.com/watch?v=VF4MYt7Ke-0

https://www.youtube.com/watch?v=_Ub9OdP3uGA

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно.
  • Благодаря, подобно и на теб! И не ща да се ''развивам''. Имам си праг на възможностите - наричат го ''дарба''. Нямам сантименти към творчеството си и като се понатрупа - трия всичко. Забавлявам се докато съчинявам. Нищо сериозно.
  • Не, аз като казвам, че съм добър творец, го мисля, не се шегувам 😃 😃 😃 Виж, сега му е времето да спрем дотук. Всичко останало ще се превърне в спам. Благодаря ти за посещението и продължавай да пишеш, нищо, че не си добър творец 😃 😃 😃 Мисля, че си добър човек, с някои творчески попадения от време на време и имаш потенциал да се развиваш, а това е достатъчно. Понякога е достатъчно 😃 Понякога ти се иска да прочетеш и нещо по-стойностно. Ей така, за разнообразие. Приятен ден ти пожелавам!
  • Оууу... колко дълъг коментар си ми посветила... поласкан съм. И всичко което казваш е истина. Знам много добре, защо не коментират. И това не ми е никакъв кахър. Дори е добре. Но ти наистина ли не усети, че се шегувам?! Нима наистина реши, че се смятам за добър творец???!
  • По коментарна словоохотливост ме превъзхождаш, факт 😃 Струва ми се, че приемаш нещата твърде лично. А някои знаят за тази ти слабост и те провокират, предимно подмолно, така че само ти да ги разбереш. Другите, които не са в течение, се чудят защо реагираш толкова остро и се отдръпват постепенно. Освен това, казано честно, имаш и някои творчески трески за дялане. Не са толкова перфектни произведенията ти, че хората да ти прощават сърделивия нрав. Всички сме понякога Юпитер, понякога волът. На никого не му харесва да издевателстват над него под привидна любезност, но не това е начинът да се защитиш. Ако знаех какъв е, щях сама да си го приложа и щях да съм най-щастливият и четен автор 😃

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...