Споделена тишина...
Споделена тишина...
Тази любов, извираща от тишината-
вече не може да се отрече…
Сърцата просто в едно се сглобиха-
Мълчанието в ноти и шепоти пречупи се.
Открива щастието в цвета на гласа ти,
грижи се за теб, уважава те,
допълва те, в добротата и политаш…
Копнееш всеки ден да и се отдаваш.
Да споделиш от себе си с другия,
да му дадеш повече, повече от всичко,
да се грижиш за него, да го пазиш,
да го усмихваш с лудориите си.
Но той те изпреварва, вече те е разсмял,
Не обича само той, не обичаш само ти,
обичате двамата, обичате заедно-
тишината и песните, смеха и лудориите.
Тази любов е различна, споделена,
не може да се сравни с нищо друго,
не те интересува какво ще кажат изобщо,
по небето ще вървиш, по земята ще летиш…
Тази любов расте цял живот, всеки миг,
няма начало, няма край, има музика, мечти,
има за какво да се бори, има доброта и смелост,
има истина, ражда се нова тишина…
Тази любов е настояще, всеки миг е избор-
тя слива миналото и бъдещето в едно,
вярвате един в другиго-това е любов-
никога не губите себе си, откривате се заедно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Поздрави!
