8 янв. 2007 г., 20:04

Споделено с приятел!

1.4K 0 6

Кажи приятелю:Има ли бъдеще за двама ни?
От тоз живот какво ли не видяхме...
влачехме телата си по сивите камъни,
от болка свивахме се...но пак търпяхме.

Кажи приятелю:Това ли заслужихме?
Зла сила - огнена да ни измъчва,
и когато за сетен път сърцата си заключихмe,
дори лицето усмивка не излъчва.

Кажи приятелю:Това ли бе краят?
Без щастие душите да познаят,
но едно,едничко нещо крепи ме още,
че бе до мен приятелю...в убиващите - безсънни нощи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...