Jan 8, 2007, 8:04 PM

Споделено с приятел!

  Poetry
1.4K 0 6

Кажи приятелю:Има ли бъдеще за двама ни?
От тоз живот какво ли не видяхме...
влачехме телата си по сивите камъни,
от болка свивахме се...но пак търпяхме.

Кажи приятелю:Това ли заслужихме?
Зла сила - огнена да ни измъчва,
и когато за сетен път сърцата си заключихмe,
дори лицето усмивка не излъчва.

Кажи приятелю:Това ли бе краят?
Без щастие душите да познаят,
но едно,едничко нещо крепи ме още,
че бе до мен приятелю...в убиващите - безсънни нощи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...