8.01.2007 г., 20:04

Споделено с приятел!

1.4K 0 6

Кажи приятелю:Има ли бъдеще за двама ни?
От тоз живот какво ли не видяхме...
влачехме телата си по сивите камъни,
от болка свивахме се...но пак търпяхме.

Кажи приятелю:Това ли заслужихме?
Зла сила - огнена да ни измъчва,
и когато за сетен път сърцата си заключихмe,
дори лицето усмивка не излъчва.

Кажи приятелю:Това ли бе краят?
Без щастие душите да познаят,
но едно,едничко нещо крепи ме още,
че бе до мен приятелю...в убиващите - безсънни нощи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...