8 ene 2007, 20:04

Споделено с приятел!

  Poesía
1.4K 0 6

Кажи приятелю:Има ли бъдеще за двама ни?
От тоз живот какво ли не видяхме...
влачехме телата си по сивите камъни,
от болка свивахме се...но пак търпяхме.

Кажи приятелю:Това ли заслужихме?
Зла сила - огнена да ни измъчва,
и когато за сетен път сърцата си заключихмe,
дори лицето усмивка не излъчва.

Кажи приятелю:Това ли бе краят?
Без щастие душите да познаят,
но едно,едничко нещо крепи ме още,
че бе до мен приятелю...в убиващите - безсънни нощи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...