8 нояб. 2025 г., 11:24

Споделеност

198 0 2

Защо и днес за тишина копнея?

Защо бленувам за споделеност

тихо приземена, есенно мъдра?

Защо във ромоленето на капките

дъждовни откривам нежността?

Защо долавям шепота на Бога

сред тайнственото шумолене

на позлатено обречени листа?

 

Толкова, толкова много въпроси!

Дали незнанието мое не е грях?

Чети! – е думата първа в Корана,

ала след хиляди изчетени книги,

все още съм твърде неграмотна.

Още колко истини ще изстрадам?

Защо все не успявам да помъдрея!

 

Не знам защо шумът ме стряска –

славата не е ли съблазън грешна?

Със себе си дали съм искрена?

Краси ли скромността твореца?

 

Краткият танц на падащи листа

е споделеност на Душа Неземна.

Истината – без думи доловената –

е мост към тишината в душата друга.

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...