Споделеност
Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността?
Защо долавям шепота на Бога
сред тайнственото шумолене
на позлатено обречени листа?
Толкова, толкова много въпроси!
Дали незнанието мое не е грях?
Чети! – е думата първа в Корана,
ала след хиляди изчетени книги,
все още съм твърде неграмотна.
Още колко истини ще изстрадам?
Защо все не успявам да помъдрея!
Не знам защо шумът ме стряска –
славата не е ли съблазън грешна?
Със себе си дали съм искрена?
Краси ли скромността твореца?
Краткият танц на падащи листа
е споделеност на Душа Неземна.
Истината – без думи доловената –
е мост към тишината в душата друга.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
