Споделиш ги... и стават на лед

tsveti4ka (Цвет)
198 273

21 сент. 2011 г., 13:11

Поэзия

415 0 2

Така ме е страх да те опиша.

Ще станеш поредно несбъдване.

Насън интровертно усмихвам се,

ръмя причудливо отсъствие.

Така ме е страх да те опиша.

Върху лист тишина изпомачкана.

Излюзорни мечти силно стискам.

Стоейки сама във очакване.

Нали не си толкова истински?

Но растеш в мойте празност и рани.

Колко чудно. Че и неискайки,

пак прилягаш добре на света ми.

Аз съм сенчесто бледа невинност

и съм тук, а ти не ме довиждаш.

През издрана с нокти импресивност.

Икономично незаобикващ.

Страх ме е, няма да те опиша!

С нито буква, ни ред, ни куплет.

Думи явно във въздух не дишат...

(Споделиш ги и стават на лед.)