Така ме е страх да те опиша.
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша.
Върху лист тишина изпомачкана.
Излюзорни мечти силно стискам.
Стоейки сама във очакване.
Нали не си толкова истински?
Но растеш в мойте празност и рани.
Колко чудно. Че и неискайки,
пак прилягаш добре на света ми. ...