Споделиш ги... и стават на лед
Така ме е страх да те опиша.
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша.
Върху лист тишина изпомачкана.
Излюзорни мечти силно стискам.
Стоейки сама във очакване.
Нали не си толкова истински?
Но растеш в мойте празност и рани.
Колко чудно. Че и неискайки,
пак прилягаш добре на света ми.
Аз съм сенчесто бледа невинност
и съм тук, а ти не ме довиждаш.
През издрана с нокти импресивност.
Икономично незаобикващ.
Страх ме е, няма да те опиша!
С нито буква, ни ред, ни куплет.
Думи явно във въздух не дишат...
(Споделиш ги и стават на лед.)
© Цвет All rights reserved.
