Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Остани във зимата мъчна...
Остави ме... нека вървя и прости,
остани като спомен магичен.
С любовта ти се топлих... в сърцето се свих,
крадях от душата ти нежна.
Но тръгвам... ти чакай ме в този тих стих,
когато луната се свежда...
Когато самотната песен те спре...
не тръгвай след нея, любими,
поглеждай в голямото синьо море
и спомняй ти моето име! ...