Спокойните пролетни дни
Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Остани във зимата мъчна...
Остави ме... нека вървя и прости,
остани като спомен магичен.
С любовта ти се топлих... в сърцето се свих,
крадях от душата ти нежна.
Но тръгвам... ти чакай ме в този тих стих,
когато луната се свежда...
Когато самотната песен те спре...
не тръгвай след нея, любими,
поглеждай в голямото синьо море
и спомняй ти моето име!
Когато сълзите прелитат край теб...
не гледай нагоре, ранимо.
Ти ставай по-силен, от мъка обзет,
спомни си за мене, любими!
Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Там аз съм една самодива...
Ти чакай ме... с зимните нощни мъгли,
с снежинките (бяла коприна).
Остани във зимата мъчна...
Остави ме... нека вървя и прости,
остани като спомен магичен.
С любовта ти се топлих... в сърцето се свих,
крадях от душата ти нежна.
Но тръгвам... ти чакай ме в този тих стих,
когато луната се свежда...
Когато самотната песен те спре...
не тръгвай след нея, любими,
поглеждай в голямото синьо море
и спомняй ти моето име!
Когато сълзите прелитат край теб...
не гледай нагоре, ранимо.
Ти ставай по-силен, от мъка обзет,
спомни си за мене, любими!
Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Там аз съм една самодива...
Ти чакай ме... с зимните нощни мъгли,
с снежинките (бяла коприна).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Здравкова Всички права запазени
