28.03.2008 г., 23:47

Спокойните пролетни дни

1K 0 3
Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Остани във зимата мъчна...
Остави ме... нека вървя и прости,
остани като спомен магичен.

С любовта ти се топлих... в сърцето се свих,
крадях от душата ти нежна.
Но тръгвам... ти чакай ме в този тих стих,
когато луната се свежда...

Когато самотната песен те спре...
не тръгвай след нея, любими,
поглеждай в голямото синьо море
и спомняй ти моето име!

Когато сълзите прелитат край теб...
не гледай нагоре, ранимо.
Ти ставай по-силен, от мъка обзет,
спомни си за мене, любими!


Не навлизай в спокойните пролетни дни.
Там аз съм една самодива...
Ти чакай ме... с зимните нощни мъгли,
с снежинките (бяла коприна).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...