Тихо времето натрупва
нови пластове живот,
с дни и месеци затрупва
миналото като в гроб.
Но понякога неканен
споменът неосъзнат,
неочакван и случаен,
идва като стар познат.
Вечерите тихи сепва
с разказ за далечни дни
и истории нашепва,
лоши или пък добри.
И годините се връщат,
случват се отзад-напред,
възрастен в дете превръщат,
после смесват се без ред.
И не помним вече вчера -
по-назад сега следим,
сякаш пред кристална сфера
на гадателка седим.
Вижда се във нея ясно
ученическият чин,
а на столчето отдясно -
някогашният любим.
После лентата прескача
и ни праща някой друг,
хванати ръце във здрача...
По-добре да спрем до тук.
Но и първите раздели
споменът не ни пести,
колко сълзи сме пролели-
още ни горчат уви!
Стари врагове, другари,
пред очите ни стоят-
още те не са разбрали
как местата ще сменят.
Тя превърна се в предател
и заби ми нож в гърба,
той - врагът ми пък - приятел
стана ми, до мен вървя.
На часовника стрелките
на обратно се въртят,
изковани от мечтите
там доспехите блестят:
със героите наравно
побеждавахме страха,
като Дон Кихот за правда
борехме се със света!
После времето застигна
всички ни и ни заля
и май никой не постигна
мир във своята война.
Все големи да пораснем
сме мечтали досега -
днес, със бъдеще неясно,
спомен каним у дома!
© Ангелина Трифонова Все права защищены
Понякога спомените идват и неканени - например в сънищата.
Поздрав!