8 may 2009, 12:30

Спомен

912 0 1

Тихо времето натрупва

нови пластове живот,

с дни и месеци затрупва

миналото като в гроб.

Но понякога неканен

споменът неосъзнат,

неочакван и случаен,

идва като стар познат.

Вечерите тихи сепва

с разказ за далечни дни

и истории нашепва,

лоши или пък добри.

И годините се връщат,

случват се отзад-напред,

възрастен в дете превръщат,

после смесват се без ред.

И не помним вече вчера -

по-назад сега следим,

сякаш пред кристална сфера

на гадателка седим.

Вижда се във нея ясно

ученическият чин,

а на столчето отдясно -

някогашният любим.

После лентата прескача

и ни праща някой друг,

хванати ръце във здрача...

По-добре да спрем до тук.

Но и първите раздели

споменът не ни пести,

колко сълзи сме пролели-

още ни горчат уви!

Стари врагове, другари,

пред очите ни стоят-

още те не са разбрали

как местата ще сменят.

Тя превърна се в предател

и заби ми нож в гърба,

той - врагът ми пък - приятел

стана ми, до мен вървя.

На часовника стрелките

на обратно се въртят,

изковани от мечтите

там доспехите блестят:

със героите наравно

побеждавахме страха,

като Дон Кихот за правда

борехме се със света!

После времето застигна

всички ни и ни заля

и май никой не постигна

мир във своята война.

Все големи да пораснем

сме мечтали досега -

днес, със бъдеще неясно,

спомен каним у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите са задочни срещи с бъдещето, а спомените с миналото.
    Понякога спомените идват и неканени - например в сънищата.
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...