8.05.2009 г., 12:30

Спомен

915 0 1

Тихо времето натрупва

нови пластове живот,

с дни и месеци затрупва

миналото като в гроб.

Но понякога неканен

споменът неосъзнат,

неочакван и случаен,

идва като стар познат.

Вечерите тихи сепва

с разказ за далечни дни

и истории нашепва,

лоши или пък добри.

И годините се връщат,

случват се отзад-напред,

възрастен в дете превръщат,

после смесват се без ред.

И не помним вече вчера -

по-назад сега следим,

сякаш пред кристална сфера

на гадателка седим.

Вижда се във нея ясно

ученическият чин,

а на столчето отдясно -

някогашният любим.

После лентата прескача

и ни праща някой друг,

хванати ръце във здрача...

По-добре да спрем до тук.

Но и първите раздели

споменът не ни пести,

колко сълзи сме пролели-

още ни горчат уви!

Стари врагове, другари,

пред очите ни стоят-

още те не са разбрали

как местата ще сменят.

Тя превърна се в предател

и заби ми нож в гърба,

той - врагът ми пък - приятел

стана ми, до мен вървя.

На часовника стрелките

на обратно се въртят,

изковани от мечтите

там доспехите блестят:

със героите наравно

побеждавахме страха,

като Дон Кихот за правда

борехме се със света!

После времето застигна

всички ни и ни заля

и май никой не постигна

мир във своята война.

Все големи да пораснем

сме мечтали досега -

днес, със бъдеще неясно,

спомен каним у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мечтите са задочни срещи с бъдещето, а спомените с миналото.
    Понякога спомените идват и неканени - например в сънищата.
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...