Спомен
В една софийска лятна вечер, закъсняла,
забързана, пресякох жълтия площад.
Замислих се, че още малко време ми остава
и скоро ще напусна този град.
Една ръка в миг сграбчи ми сърцето,
оставяйки след себе си следа от лед.
Поех дълбоко въздух и усетих -
не мога да живея аз без теб.
И точно днес аз исках твойта сила,
в поток от хора търсих твоите очи,
но само Витоша, снага зад облаците скрила,
замислено ме гледа и мълчи.
Не мога и не искам аз да те забравя,
че с теб усетих мъдростта на този град,
където днес сърцето си оставям,
а с него той остава вечно млад.
И някой ден, ако реша да се завърна,
аз знам, че ще ме чака този град,
смутен и ласкав, пак да ме прегърне,
отново тук, на жълтия площад.
забързана, пресякох жълтия площад.
Замислих се, че още малко време ми остава
и скоро ще напусна този град.
Една ръка в миг сграбчи ми сърцето,
оставяйки след себе си следа от лед.
Поех дълбоко въздух и усетих -
не мога да живея аз без теб.
И точно днес аз исках твойта сила,
в поток от хора търсих твоите очи,
но само Витоша, снага зад облаците скрила,
замислено ме гледа и мълчи.
Не мога и не искам аз да те забравя,
че с теб усетих мъдростта на този град,
където днес сърцето си оставям,
а с него той остава вечно млад.
И някой ден, ако реша да се завърна,
аз знам, че ще ме чака този град,
смутен и ласкав, пак да ме прегърне,
отново тук, на жълтия площад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
