Самотата бавно ме обгръща -
споменът за тебе пак се връща
но не за красивите неща,
а всичко онова.
Защо това ми причини, не можах да разбера
и че те исках, а ти се подигра с това.
Не трябваше да постъпваш ти така със мен,
защо не можа да разбереш сърцето в мен.
То беше свито и ти каза, че те обича,
а ти пропиля това и отлитна...