17 янв. 2008 г., 14:45

Спомен 

  Поэзия » Любовная
419 0 0

Ако загубиш някого, който много си ценил, трябва ли непременно да съжаляваш и да страдаш? Много по-лесно би било да продължиш напред, благодарен, че си го познавал...

 

Не просто целувка, а полет -

дъхът ми във теб се изгубваше.

Не просто прегръдка - във нея се молех,

ти храм от ръце ми съграждаше.

 

Разтапях се на тялото ти в топлината,

разбирайки, че винаги това съм искала;

последвах те отвъд представата на сетивата си...

Не беше ли безкрайно хубаво, за да е истина?

 

Не ме поглеждай повече - дори да ме погубиш,

в морето на очите ти да се удавя,

макар и толкова далечна, бездиханна, губеща,

не ще успея и отвъд живота си да те забравя.

© Михаела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??