Jan 17, 2008, 2:45 PM

Спомен

  Poetry » Love
541 0 0

Ако загубиш някого, който много си ценил, трябва ли непременно да съжаляваш и да страдаш? Много по-лесно би било да продължиш напред, благодарен, че си го познавал...

 

Не просто целувка, а полет -

дъхът ми във теб се изгубваше.

Не просто прегръдка - във нея се молех,

ти храм от ръце ми съграждаше.

 

Разтапях се на тялото ти в топлината,

разбирайки, че винаги това съм искала;

последвах те отвъд представата на сетивата си...

Не беше ли безкрайно хубаво, за да е истина?

 

Не ме поглеждай повече - дори да ме погубиш,

в морето на очите ти да се удавя,

макар и толкова далечна, бездиханна, губеща,

не ще успея и отвъд живота си да те забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...