Спомен
Помниш ли, когато те поисках,
когато те повиках в моя ден,
когато търсех твойта обич
и ме взе във своя сладък плен?!
Помниш ли моите детски очи,
засияли от твойта светлина?!
Помниш ли красивите наши мечти,
отхвърлили тежкия мрак и тъга?!
Помниш ли нашто топло лято,
изгарящо във мека страст,
потопено в нежни спомени
и от нашите животи вече част?!
Без тебе бъдещето е излишно,
без тебе настоящето е прах,
без тебе слънцето не свети,
без тебе има само страх.
Но ти си тук и всичко има смисъл -
и думите, и дните, и дори грехът.
Ти си тук и аз живея,
и пак е само наш светът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Все права защищены
