"Спомен"
Далечен спомен
за мен си сега,
а до скоро бях ти
дала своята душа.
Оказа се поредната лъжа,
но все пак ти благодаря.
Няма да те упреквам аз,
а ти желая "На добър час!"
Природата направи така,
че с идването на пролетта
отново да ръзцъфне любовта
в моята душа.
Тъгата замених с радостта,
като лястовица разперих аз
крила, опиянена от новия порив
на любовта, предизвикан
от сродна душа.
Над реката от мъка и сълзи
се появи чудна дъга и поехме
по нея хванати за ръка две сърца,
сляти в едно, пулсирайки във вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Серафимова Все права защищены
