"Спомен"
Далечен спомен
за мен си сега,
а до скоро бях ти
дала своята душа.
Оказа се поредната лъжа,
но все пак ти благодаря.
Няма да те упреквам аз,
а ти желая "На добър час!"
Природата направи така,
че с идването на пролетта
отново да ръзцъфне любовта
в моята душа.
Тъгата замених с радостта,
като лястовица разперих аз
крила, опиянена от новия порив
на любовта, предизвикан
от сродна душа.
Над реката от мъка и сълзи
се появи чудна дъга и поехме
по нея хванати за ръка две сърца,
сляти в едно, пулсирайки във вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Серафимова Всички права запазени
