Спомен
Все още помня твоя нежен глас,
как ласкаво отекваше в душата
и стопляше ме в студ и зимен мраз,
и сваляше товара от сърцата.
Но ето, днес си само спомен вече
и мислите си как да подредя.
Духът ми лута се бездомен надалече,
а аз отново в самота седя.
Седя обгърнат в трепет и тревога,
вина обгръща моето сърце,
но да забравя твоя лик не мога,
копнея все за нежните ръце.
Седя и знам, че теб те няма.
И как да ти разкажа за това,
че болката в сърцето е голяма?
Дали ще чуеш моите слова?
Седя замислен, вгледал се в безкрая,
животът бавно покрай мен върви.
За твоето завръщане мечтая,
а споменът в душата ми кърви.
Душата ми превръща се във птица
и пърха със криле да отлети,
понася се към светлата зорница,
в небето все лети, лети...
© Пламен Драганов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Предпочитам като лично съобщение да получа вашия вариант на стихотворението ми.
Благодаря за труда,който сте положили да ми редактирате стихотворението.
Поздрави:Пламен -
Когато пиша целта ми не е да сътворя произведение на изкуството,което да спечели награда за майсторство,а целя единствено да излея сърцето си.Ако сърцето ми не е научено да се изказва с добър ритъм ,това не означава ,че трябва да мълчи.
Все пак благодаря за критиката,но имам една молба към вас.Бихте ли могли да ми представите ваша редакция на моето стихотворение.Можете да ми го изпратите на e-mail ezdra_erm@abv.bg
С уважение:Пламен -
Добре дошъл в сайта! Съжалявам, че трябва да го кажа, но ако искаш да пишеш в класически стих, трябва да преработиш стихотворението. Ритъма ти е накъсан и на места се губи.Изрази като "душа ми" се смятат за остарели в този вариант. Но не се отчайвай, приятелю, пиши, да пишеш добре означава, че трябва да положиш и много труд, вярвам, че ако си упорит, ще успееш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ти Нели!