Спомен
Все още помня твоя нежен глас,
как ласкаво отекваше в душата
и стопляше ме в студ и зимен мраз,
и сваляше товара от сърцата.
Но ето, днес си само спомен вече
и мислите си как да подредя.
Духът ми лута се бездомен надалече,
а аз отново в самота седя.
Седя обгърнат в трепет и тревога,
вина обгръща моето сърце,
но да забравя твоя лик не мога,
копнея все за нежните ръце.
Седя и знам, че теб те няма.
И как да ти разкажа за това,
че болката в сърцето е голяма?
Дали ще чуеш моите слова?
Седя замислен, вгледал се в безкрая,
животът бавно покрай мен върви.
За твоето завръщане мечтая,
а споменът в душата ми кърви.
Душата ми превръща се във птица
и пърха със криле да отлети,
понася се към светлата зорница,
в небето все лети, лети...
© Пламен Драганов All rights reserved.
