Спомен
Спомен
Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен-чародей
вилнее; с вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.
Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото – злодей –
не иска и за миг да ги пожали.
Ще грейне ново слънце... Но едва ли
от мъка немият йерей
ще пее пак в порутените зали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Тенев Все права защищены
