Aug 6, 2009, 4:49 PM  

Спомен

1.8K 3 23

    Спомен

 Душата ми е мрачна катедрала           

 и в нея спомен-чародей

 вилнее; с вино и елей

 той Ангела и Дявола приспал е.

 

 Прозрачна самота, здравей!

 Дойде след неизбежната раздяла,

 отне каквото срещата бе дала,

 превърна храма в пуст бордей.

 

 Пропукват се свещените скрижали,

 на съвест ехото – злодей –

 не иска и за миг да ги пожали.

 

 Ще грейне ново слънце... Но едва ли

 от мъка немият йерей

 ще пее пак в порутените зали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чак сега ми попадна пред очите този прекрасен стих.
    Радвам се, че го прочетох.
    Изпращам ти поздрави, Краси!
  • Силно е, оригинално и тъжно!!!
  • !!!
  • Каквото и да кажем, МАЙСТОР си!
  • "Душата ми е мрачна катедрала
    и в нея спомен-чародей
    вилнее;............
    тръгваш с един конликт - вътрешен, дълбок. Оприличил си душата си на катедрала - свято място, което при теб е мрачно. И там - в този мрак -един спомен - чародей...Разкъсаната в екзистинциални противоречия човешка същност, блъскана между отчаянието и ентусиазма, между вярата и неверието, между радостта и болката...Много ми хареса!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....