Спомен
Годините неусетно минават,
няма за тях нийде прегради,
а спомените ясни остават,
сякаш още ние сме млади.
Вчера ли бяхме ний ученици
и ходехме вечер по серенади,
пеехме като волни птици
и бяхме млади, толкова млади!
Затворя очи и ви виждам,
отново гласовете ви чувам,
на младите днес не завиждам,
а заедно с тях се вълнувам.
Животът днес ни разпръсна
по всички краища на света,
но споменът днес възкръсна
и заедно пак сме сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Маринов Все права защищены
