Годините неусетно минават,
няма за тях нийде прегради,
а спомените ясни остават,
сякаш още ние сме млади.
Вчера ли бяхме ний ученици
и ходехме вечер по серенади,
пеехме като волни птици
и бяхме млади, толкова млади!
Затворя очи и ви виждам,
отново гласовете ви чувам,
на младите днес не завиждам,
а заедно с тях се вълнувам.
Животът днес ни разпръсна
по всички краища на света,
но споменът днес възкръсна
и заедно пак сме сега!
© Марин Маринов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
