Годините неусетно минават,
няма за тях нийде прегради,
а спомените ясни остават,
сякаш още ние сме млади.
Вчера ли бяхме ний ученици
и ходехме вечер по серенади,
пеехме като волни птици
и бяхме млади, толкова млади!
Затворя очи и ви виждам,
отново гласовете ви чувам,
на младите днес не завиждам,
а заедно с тях се вълнувам.
Животът днес ни разпръсна
по всички краища на света,
но споменът днес възкръсна
и заедно пак сме сега!
© Марин Маринов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
