Спомен
А сега как да продължа?
Срещнах те, влюбих се,
бе лесно като в детска игра.
Всеки миг в очите ти губех се,
сега плащам скъпо за това.
Любя те, любиш ме, бе наша нощта.
Очи в очи, уста в уста,
и после... само тишина.
Губя те, губиш ме и какво от това?
Утре не ще си спомним нощта.
Ще споделяш часовете с друга,
с друг ще ги споделям аз.
Но спомена за теб не ще изгубя,
ще го пазя... до последния си час!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Арие Все права защищены
