Спомен
А сега как да продължа?
Срещнах те, влюбих се,
бе лесно като в детска игра.
Всеки миг в очите ти губех се,
сега плащам скъпо за това.
Любя те, любиш ме, бе наша нощта.
Очи в очи, уста в уста,
и после... само тишина.
Губя те, губиш ме и какво от това?
Утре не ще си спомним нощта.
Ще споделяш часовете с друга,
с друг ще ги споделям аз.
Но спомена за теб не ще изгубя,
ще го пазя... до последния си час!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Арие Всички права запазени
