СПОМЕН

Внезапно чувство на еуфория

навлезе в греховната душа.

Целуна ме в нощта

и дъхът ми мигновено спря.

Със страст обгръщаше студеното ми тяло,

а последвалата топлина -

сливаше ни в едно цяло.

Разтапях се в меката прегръдка.

Усещах твоя аромат.

С теб болката и тъгата

отхвърлях със замах.

Потъвах в тъмните, безкрайните ти очи.

И не исках никога

да виждам в тях сълзи.

Както джин с тоник

приятно гъделичка ти носа,

така и твоят образ

посещаваше ми всяка нощ съня.

Но, както всичко хубаво, и на туй краят му дойде.

С умиление ще помня дните с теб.

Ах, как прекрасни бяха те.