Спомен
871
0
1
СПОМЕН
Внезапно чувство на еуфория
навлезе в греховната душа.
Целуна ме в нощта
и дъхът ми мигновено спря.
Със страст обгръщаше студеното ми тяло,
а последвалата топлина -
сливаше ни в едно цяло.
Разтапях се в меката прегръдка.
Усещах твоя аромат.
С теб болката и тъгата
отхвърлях със замах.
Потъвах в тъмните, безкрайните ти очи.
И не исках никога
да виждам в тях сълзи.
Както джин с тоник
приятно гъделичка ти носа,
така и твоят образ
посещаваше ми всяка нощ съня.
Но, както всичко хубаво, и на туй краят му дойде.
С умиление ще помня дните с теб.
Ах, как прекрасни бяха те.
© Аня Хариз All rights reserved.
"Едвам се чете" в смисъл за шрифта ли?