Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно;
пред мен - непрогледна мъгла!
Изтрило е времето следата по пясъка,
като след прилив на морска вълна.
Какво знам за теб? Толкова малко.
Изобщо дали те познавам?
Аз знам онова момче, лудото, някога -
с трабанта и с дълга коса. ...