Спомен

20.11.2009 г., 13:02 ч.

Поезия

5.0 / 1

863 0 1

Заставаш пред мен като спомен неясен
и тръсваш момчешки глава,
усмихнат, разбиращ, но някак далечен,
протягаш към мене ръка.
Напрягам очи да те видя по-ясно;
пред мен - непрогледна мъгла!
Изтрило е времето следата по пясъка,
като след прилив на морска вълна.
Какво знам за теб? Толкова малко.
Изобщо дали те познавам?
Аз знам онова момче, лудото, някога -
с трабанта и с дълга коса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Порой

Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
Едно сърце

Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
Любовта

Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...

Още произведения »