СПОМЕН

Ах, любими мой,

сърцето ми отново тлее

и в мрак обвито тъне пред

спомена за теб,

а душата ми отново връща се назад.

Ах, нима не виждаш ти,

таз тъга в очите мои -

повехнали и бледи?

Нима не виждаш

посърналото ми лице

и таз тягостна усмивка

пред тъмния ти силует?

О, любими мой,

за теб съм вече

прочетено писмо,

във огъня горящо.

И като призрак в мрака

появявам се пред теб,

ала ти ме гониш -

и отново  връщам се

пред спомена за

теб и мен.