1 мар. 2013 г., 18:48

Спомен

961 1 0

СПОМЕН

 

 

Ах, любими мой,

сърцето ми отново тлее

и в мрак обвито тъне пред

спомена за теб,

а душата ми отново връща се назад.

 

Ах, нима не виждаш ти,

таз тъга в очите мои -

повехнали и бледи?

 

Нима не виждаш

посърналото ми лице

и таз тягостна усмивка

пред тъмния ти силует?

 

О, любими мой,

за теб съм вече

прочетено писмо,

във огъня горящо.

 

И като призрак в мрака

появявам се пред теб,

ала ти ме гониш -

и отново  връщам се

пред спомена за

теб и мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...