1 мар. 2013 г., 18:48

Спомен

959 1 0

СПОМЕН

 

 

Ах, любими мой,

сърцето ми отново тлее

и в мрак обвито тъне пред

спомена за теб,

а душата ми отново връща се назад.

 

Ах, нима не виждаш ти,

таз тъга в очите мои -

повехнали и бледи?

 

Нима не виждаш

посърналото ми лице

и таз тягостна усмивка

пред тъмния ти силует?

 

О, любими мой,

за теб съм вече

прочетено писмо,

във огъня горящо.

 

И като призрак в мрака

появявам се пред теб,

ала ти ме гониш -

и отново  връщам се

пред спомена за

теб и мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...