1.03.2013 г., 18:48

Спомен

958 1 0

СПОМЕН

 

 

Ах, любими мой,

сърцето ми отново тлее

и в мрак обвито тъне пред

спомена за теб,

а душата ми отново връща се назад.

 

Ах, нима не виждаш ти,

таз тъга в очите мои -

повехнали и бледи?

 

Нима не виждаш

посърналото ми лице

и таз тягостна усмивка

пред тъмния ти силует?

 

О, любими мой,

за теб съм вече

прочетено писмо,

във огъня горящо.

 

И като призрак в мрака

появявам се пред теб,

ала ти ме гониш -

и отново  връщам се

пред спомена за

теб и мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...