eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
30 июн. 2007 г., 13:09

СПОМЕН...

876 0 15
 

                        СПОМЕН...


Присънват ми се същите лехи от рози -

сякаш в Обич плахо къпят се в росата,

а край тях стаен, прекрачил старо лозе -

от мене вятърът се крие под листата...


Но аз го виждам как играе си с ресите

и пак целува нежно крехките филизи,

тъй както аз преди те галих по косите...

и както ти целуваше преди! Спомни си!


А на изток сам протяга пръсти черен път,

над облаци лениви изгревът зове, жадува...

Само сън е, нежен сън... и страшен съд,

щом очи отворя... и с лозите се сбогувам.


24.06.07.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0