eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
Jun 30, 2007, 1:09 PM

СПОМЕН...

  Poetry
879 0 15
 

                        СПОМЕН...


Присънват ми се същите лехи от рози -

сякаш в Обич плахо къпят се в росата,

а край тях стаен, прекрачил старо лозе -

от мене вятърът се крие под листата...


Но аз го виждам как играе си с ресите

и пак целува нежно крехките филизи,

тъй както аз преди те галих по косите...

и както ти целуваше преди! Спомни си!


А на изток сам протяга пръсти черен път,

над облаци лениви изгревът зове, жадува...

Само сън е, нежен сън... и страшен съд,

щом очи отворя... и с лозите се сбогувам.


24.06.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0