Jun 30, 2007, 1:09 PM

СПОМЕН...

  Poetry
880 0 15
 

                        СПОМЕН...


Присънват ми се същите лехи от рози -

сякаш в Обич плахо къпят се в росата,

а край тях стаен, прекрачил старо лозе -

от мене вятърът се крие под листата...


Но аз го виждам как играе си с ресите

и пак целува нежно крехките филизи,

тъй както аз преди те галих по косите...

и както ти целуваше преди! Спомни си!


А на изток сам протяга пръсти черен път,

над облаци лениви изгревът зове, жадува...

Само сън е, нежен сън... и страшен съд,

щом очи отворя... и с лозите се сбогувам.


24.06.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...