СПОМЕН...
СПОМЕН...
Присънват ми се същите лехи от рози -
сякаш в Обич плахо къпят се в росата,
а край тях стаен, прекрачил старо лозе -
от мене вятърът се крие под листата...
Но аз го виждам как играе си с ресите
и пак целува нежно крехките филизи,
тъй както аз преди те галих по косите...
и както ти целуваше преди! Спомни си!
А на изток сам протяга пръсти черен път,
над облаци лениви изгревът зове, жадува...
Само сън е, нежен сън... и страшен съд,
щом очи отворя... и с лозите се сбогувам.
24.06.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
