12 окт. 2014 г., 19:26
С П О М Е Н
Разглеждам снимчиците пожълтели,
от тях ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи
със дръзки мечти и пламенни сърца.
Дочувам отдалеч песен позната
за тиха нощ, луна е безброй звезди
и гласове на птици в тишината,
шепот тих: "Обичам те завинаги!"
Сега, вече с касата побеляла
аз питам се дали е било това
дали наистина съм преживяла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация