Спомен

12 окт. 2014 г., 19:26

Поэзия » Любовная

642 0 2

С П О М Е Н

Разглеждам снимчиците пожълтели,

от тях ме гледат усмихнати лица

на свежи, жизнерадостни младежи

със дръзки мечти и пламенни сърца.

Дочувам отдалеч песен позната

за тиха нощ, луна е безброй звезди

и гласове на птици в тишината,

шепот тих: "Обичам те завинаги!"

Сега, вече с касата побеляла

аз питам се дали е било това

дали наистина съм преживяла

дали влюбена и млада съм била?

Да- минало, но наяве е било

и споменът е още толкова жив.

Всичко туй отдавна се е случило,

но сърцето пази спомена красив

за тиха нощ, луна и безброй звезди,

търсещия зов на птиците в нощта,

и шепот тих: "Искам те завинаги!

Обичам тебе най-много на света!"

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2014-11-28T14:49:41+02:00

Благодаря ти, мела Елена.Човек трябва да живее хубаво, за да е и спомена красив. Прегръдка и от мен.
Ена (Елена Гоцева)

2014-11-28T11:58:20+02:00

но сърцето пази спомена красив

за тиха нощ, луна и безброй звезди,

търсещия зов на птиците в нощта,

и шепот тих: "Искам те завинаги!

Обичам тебе най-много на света!"

Пази го, Анка, това е най-хубавото, да има спомени.
Прегръдка!