Спомен
С П О М Е Н
Разглеждам снимчиците пожълтели,
от тях ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи
със дръзки мечти и пламенни сърца.
Дочувам отдалеч песен позната
за тиха нощ, луна е безброй звезди
и гласове на птици в тишината,
шепот тих: "Обичам те завинаги!"
Сега, вече с касата побеляла
аз питам се дали е било това
дали наистина съм преживяла
дали влюбена и млада съм била?
Да- минало, но наяве е било
и споменът е още толкова жив.
Всичко туй отдавна се е случило,
но сърцето пази спомена красив
за тиха нощ, луна и безброй звезди,
търсещия зов на птиците в нощта,
и шепот тих: "Искам те завинаги!
Обичам тебе най-много на света!"
© Анка Келешева All rights reserved.
