anka-dimitrova (Анка Келешева)
347 458
12.10.2014 г., 19:26 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
547 0 2

С П О М Е Н

 

Разглеждам снимчиците пожълтели,

от тях ме гледат усмихнати лица

на свежи, жизнерадостни младежи

със дръзки мечти и пламенни сърца.

 

Дочувам отдалеч песен позната

за тиха нощ, луна е безброй звезди

и гласове на птици в тишината,

шепот тих: "Обичам те завинаги!"

 

Сега, вече с касата побеляла

аз питам се дали е било това

дали наистина съм преживяла

дали влюбена и млада съм била?

 

Да- минало, но наяве е било

и споменът е още толкова жив.

Всичко туй отдавна се е случило,

но сърцето пази  спомена красив

 

за тиха нощ, луна и безброй звезди,

търсещия зов на птиците  в  нощта,

и шепот тих: "Искам те завинаги!

Обичам тебе най-много на света!"

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, мела Елена.Човек трябва да живее хубаво, за да е и спомена красив. Прегръдка и от мен.
  • но сърцето пази спомена красив



    за тиха нощ, луна и безброй звезди,

    търсещия зов на птиците в нощта,

    и шепот тих: "Искам те завинаги!

    Обичам тебе най-много на света!"



    Пази го, Анка, това е най-хубавото, да има спомени.
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??