Спомен
Постепенно споменът за теб избледнява..
Очи, които не се виждат...
се забравят...
Вече не помня лицето ти...
Не помня очите ти...
Не чувам смеха ти...
Не чувствам устните ти...
Нито усещам ръцете ти...
Но спокоен бъди...
Забравен няма да си...
Твоят отпечатък е точно тук...
В сърцето ми...
Може и да не те чувам и виждам...
Но усещането за любовта ти...
Е точно тук...
В душата ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены