15 янв. 2011 г., 17:07

Спомен 

  Поэзия » Любовная
536 0 2

Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва.

Отново лъч и глътка въздух,
намирам път към теб и тръгвам.
И пак е лесно да преглъщам,
от мислите си спомена превръщам
в шедьовър цветен на една мечта.

До следващия път, когато
усмивката ти ще премине в яд.
И пак отровата позната
ще преобърне розовия свят,
когато ти не ме обичаш.

© Алексиана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??