Спомен

15 янв. 2011 г., 17:07

Поэзия » Любовная

535 0 2

Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва.

Отново лъч и глътка въздух,
намирам път към теб и тръгвам.
И пак е лесно да преглъщам,
от мислите си спомена превръщам
в шедьовър цветен на една мечта.

До следващия път, когато
усмивката ти ще премине в яд.
И пак отровата позната
ще преобърне розовия свят,
когато ти не ме обичаш.

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения