AleX4e7o-17 (Алексиана)
7 0
Jan 15, 2011, 5:07 PM

Спомен 

  Poetry » Love
537 0 2

Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва.

Отново лъч и глътка въздух,
намирам път към теб и тръгвам.
И пак е лесно да преглъщам,
от мислите си спомена превръщам
в шедьовър цветен на една мечта.

До следващия път, когато
усмивката ти ще премине в яд.
И пак отровата позната
ще преобърне розовия свят,
когато ти не ме обичаш.

© Алексиана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??